Archive for the ‘Uncategorized’ Category

Анафилактичен шок

Думата „анафилаксия” е от гръцки произход и означава „обратна защита”,т.е. тялото реагира със свръхреакция към вредна субстанция,като включва множество органи и системи за справяне с „врага”. За да се реализира такава свръхмерна реакция,организмът трябва да се е срещал поне веднъж с алергена,като първата среща може да е останала неразпозната, поради липса на някакви клинични изяви. При тази първа среща със субстанцията(антиген),тялото се научава да го разпознава чрез образуване на антитела и при последваща експозиция тялото реагира чрез тази сложна реакция-антиген-антитяло.

Симптоми на анафилактичен(алергичен) шок:

Анафилаксията е сериозна и потенциално животозаплашваща реакция,която изисква бърза медикаментозна намеса за овладяването и .Започва в рамките на минути до часове след срещата на антиген-антитяло,като симптомите са от повече от един орган.Например наличието на обрив след консумацията на фъстък не е алергичен шок,но комбинацията  на обрив + затруднено дишане + повръщане е сигнал за започващ алергичен шок.Най-честите причини за алергичен шок при деца са храни,антибиотици и жилещи насекоми.

Типичните симптоми за алергичен шок включват:

  1. Кожа:сърбеж,зачервяване обриви и отоци по устни и език
  2. Бял дроб:учестено,шумно дишане;недостиг на въздух,посиняване
  3. Храносмилателна система:повръщане, коремна болка ,диария
  4. Сърдечно-съдова система: прилошаване,слабост, ниско кръвно налягане

Лечение на анафилактичен шок:

Животоспасяващото лечение е  прилагането на епинефрин.Разбира се преди това е важно да бъде разпознат започващия алергичен шок. Епинефринът съществува в готови форми които са безопасни и лесни за приложение от родители учители и самите деца,ако са достатъчно големи.Прилагат се мускулно във  външна част на бедрото, дори през дрехите.

При затруднения в дишането се използват и бронходилататори(вентолин).При изразен обрив и отоци  се прилагат кортикостероиди. Интравенозните вливания помагат да се възстанови кръвното налягане.След първоначалното справяне с шока децата е необходимо да останат под лекарско наблюдение поне 24 часа. Понякога в рамките на 24 часа може да се наблюдава повторна реакция,въпреки липсата на нова експозиция на алергена,т. н. бифазна реакция.

Как да се предпазим от алергичен шок:

  1. Да се избягват подозираните храни,медикаменти и жилещи насекоми е най-добрата профилактика (но не винаги е възможно).
  2. Да се обучат децата как да предпазват сами себе си и да се окуражават да носят гривни, предупреждаващи за наличието на алергия.
  3. Роднините, учители, приятелите и други в близко обкръжение трябва да бъдат наясно със заболяването не детето(например,че има хранителна алергия към яйце)
  4. Лекуващият алерголог трябва да е обяснил и предписал епинефрин (готови форми), които да придружават детето в училище, на гости при роднини, на лагери.Идеалният вариант е да имат няколко на различни места.
  5. Ако детето вече е получило епинефрин , то трябва да бъде транспортирано до спешно звено толкова бързо, колкото е възможно.

АТОПИЧЕН ДЕРМАТИТ-СУБГРУПИ:

В проучване на екип от Великобритания и Холандия за първи път се идентифицират 5 субгрупи на атопичния дерматит в детска възраст.Пациентите и медиците, лекуващи това заболяване отдавна са установили, че сухата, сърбяща кожа с характерни лезии и локализации засяга пациентите по много различни начини.Генетичният рисков фактор предполага по-тежко и дългосрочно протичане на екземата, понякога за цял живот и именно при тези пациенти ще бъдат провеждани допълнителни проучвания с цел подобряване на отговора към терапията и по-добра грижа за тях.

Проучването е проведено при 13500 деца на възраст от 0-16 години.

Ето и субгрупите на атопичния дерматит:

  1. Екзема, започваща при кърмачета и продължаваща по- късно в живота.
  2. Екзема, започваща при кърмачета и продължаваща през детството.
  3. Екзема, започваща при кърмачета и приключваща в ранно детство.
  4. Екзема, започваща около 6-годишна възраст и продължаваща до късно детство.
  5. Екзема, започваща в късно детство(11г. възраст ) и приключваща по-късно в живота.

Около 1/3 от децата с атопичен дерматит имат прояви скоро след раждането и  „израстват” заболяването около 5год. възраст.

Тези деца, които не „израстват” екземата е по-вероятно да имат роднини с това заболяване, както и да развият последващи алергични заболявания като алергичен ринит и бронхиална астма.

За родителите на деца,страдащи от атопичен дерматит, който влошава качеството на живот на цялото семейство, това проучване дава надежда за по-ясно разбиране на протичането на болестта, по-адекватното ? лечение и прогнозата.

Алергиите през лятото

Лятото настъпи, но освен изключително  приятните емоции свързани с него, се увеличава риска и от ухапвания и ужилвания от насекоми, които могат да бъдат и много опасни.

Родителите, особено на деца, които вече са имали по-тежки реакции след ухапване от насекомо или имат подлежащо алергично заболяване, например поленов ринит , астма, хранителна алергия, трябва да сведат до минимум възможния контакт с дадените насекоми: повечето жилещи насекоми се привличат от „сладко”. Консумирането на сладоледи, сокчета и всякакви силно подсладени напитки и храни на открито крие риск. Разхождането със затворени обувки и дълги панталони, далече от водни източници и цветни паркове намалява опасността от „фатално” ужилване. Дрехите трябва да бъдат светли, по възможност бели, защото насекомите се привличат от ярките цветове, както и от силните аромати (без парфюми, дезодоранти).

Обривът след ухапване обикновено е локализиран; характеризира се със силно зачервен сърбящ или болящ оток, като почти винаги в центъра му се вижда червена точка – следа от убождането. Понякога може да се види и самото жило на пчелата. Ако има няколко убождания, те са близко едно до друго, струпани на едно място.

Ухапванията от кърлежи обикновено остават незабелязани, тъй като те не предизвикват нито болка, нито сърбеж в момента. Те не предизвикват алергия, но за сметка на това могат да пренасят причинителя на кърлежовия енцефалит, лаймска болест и др. Акарите в домашния прах (микрокърлежите) са основният алергизиращ фактор в дома, който предизвиква симптоми на алергичен ринит и пристъпи на задух при децата с астма. При тежки форми на атопичен дерматит също може да има алергизация към акарите в домашния прах.

Има разработени детски форми на репиленти, които трябва да бъдат използвани преди евентуална среща с насекоми.

Родителите на „алергични” деца , които са предразположени към п-тежки реакции, дори при ухапване от комар ,трябва да пътуват с определен набор от медикаменти в зависимост от това дали детето вече е преживяло тежка генерализирана реакция или започващ шок, или става въпрос само за по-тежка локална реакция. При вторият случай е достатъчно да се носи противоалергична таблетка и крем, които да се използват веднага след инцидента. Ако има риск от по-тежка системна реакция: генерализиран обрив, отоци, затруднено дишане, прилошаване, гадене, то спешното, животоспасяващо средство е приложение на адреналин мускулно. Съществуват готови инжекционни форми – писалки – Анапен, които се прилагат от родителите мускулно във външната повърхност на бедрото при започващи  симптоми на алергичен шок.

Кортикостероидните ампули и таблетки нямат бърз ефект и не повлияват започващия шок.

Около големи водоизточници е редно да бъдат използвани препарати срещу комари, което невинаги за съжаление се случва. Всъщност тежките алергични реакции и шок се предизвикват от жилещите насекоми – пчели, оси, стършели, а не от комари. Пчелите както знаем са застрашени от изчезване по много причини, така че всяко действие срещу тях би било фатално.

При ужилване трябва да се огледа мястото на ухапването – понякога може да се види жило, което трябва да бъде внимателно извадено.

При възможност да се постави студен компрес (бучки лед) за облекчаване на болката и сърбежа. При изброените по-горе оплаквания задължително да се потърси лекарска помощ.

Разликата между обикновено ухапване и алергична реакция е количествена: обикновено отокът е по-изразен, зачервяването и сърбежът – по-силни; генерализираните обриви на отдалечени участъци от мястото на ухапването са характерни за алергичната реакция. Затрудненията в дишането, преглъщането, замайването, прилошаването са израз на започващ алергичен шок, който изисква спешно реагиране.

В домашни условия започваме със студен компрес, ако разполагаме с антихистаминов крем е добре да се приложи локално. Според народната медицина се препоръчва втриване на чесън, лимон. Ако ужилването е в областта на главата или езика (повишено внимание  при консумация на силно сладки плодове като смокиня) много бързо може да се развие оток на гласните връзки с промени в гласа и затруднено вдишване, които са животозаплашващи и изискват незабавно позвъняване на звената за спешна помощ.

По принцип комарите се привличат от по-висока температура на тялото, т.е. по-топлите хора са по-застрашени от ухапване от комари. Според някои изследователи кръвна група 0 е по-притегателна за тях от останалите кръвни групи.

Освен опасността от всякакви хапещи и жилещи насекоми , летните месеци носят неприятни изживявания и за хората със слънчева алергия.

Тя  протича със ситен,зачервен, сърбящ обрив по откритите части на тялото, които са изложени непосредствено на пряка слънчева светлина, но UV-лъчите проникват и през дрехите.

Използването на слънцезащитен фактор 50 може да намали оплакванията, но се изисква честото му нанасяне – поне на 2 часа.

Да не забравяме,че поленовите алергии също са в разгара си. В момента все още актуален е житният полен, семейството на копривовите, някои плевели като щир, пелин, коноп  и амброзия. Като последните достигат максималната си концентрация през август и продължават до началото на октомври.

Алергия към никел

Алергията към никел  е една от най-широко разпространените  в целия свят. Веднъж появила се, тя има тенденция да продължава през целия живот. Честотата й варира между 4-13,1% в различните страни . Засягат се всички възрастови групи , по-честа е при жените ,като при тях алергизацията се осъществява предимно при контакт с бижута (обици, гривни, колиета), докато при мъжете  професионалният  контакт с никел води до алергизация.

Никелът широко се използва при направата на бижута, монети, метални бутони, слънчеви очила, ключове, кламери, бои, електрическа инсталация.

В някои от домакинските съдове (тенджери, тави, тигани)и  кранове на чешми също се съдържа високо съдържание на никел , което може директно да попадне в храната ни.

За съжаление, никел се съдържа и в хранителните продукти, предимно растителните . Средното количество  никел, което приемаме с обичайната диета е 300-600 µg дневно. Доказано е ,че растителните продукти съдържат по-голямо количество никел, в сравнение с животинските и това изцяло се определя от съдържанието му в почвата, което варира в различните региони и  страни. Ето и кои са „най- богатите” на никел храни:

Европа:

– инстантен чай (7.8-12 µg)

– печено солено кашу (4.1-4.7 µg)

– леща (1.6-2.3 µg)

– фасул (0.65-2.3 µg )

-житни продукти (0.17 µg)

– зеленолистни зеленчуци (0.11 µg)

– картофи (0.10 µg)

-други зеленчуци (0.09 µg)

-пресни плодове (0.03µg)

В Корейско проучване най-високо съдържание на никел се е установило в зеления пакетиран чай, следван от  черен чай, шоколад, пшенично брашно.

Високи нива на никел са установени и в нахут, соя, сушени плодове, консервирани храни, сода за хляб, желатин, червен фасул и др.бобови .

Как се проява алергията към никел

Най-често  на никел реагира кожата с прояви на характерни места- деколте, уши, гривнени повърхности ,долна част на корема, в зависимост от контакта с различни бижута, колани, токи. Могат да бъдат засегнати дланите при професионален контакт и стъпалата. Оплакванията включват зачервяване, сърбеж,ситен, надигнат с малки мехурчета обрив; понякога и пигментация и следи от разчесване. Напоследък се установява връзка между синдрома на раздразнените черва и алергията към никел. Синдрома на раздразнените черва протича с хронична коремна болка или дискомфорт , ускорена перисталтика ,газове. При алергични към никел хора, приемът му  с храната никел може да провокира симптоми от страна на храносмилателната система подобни на горе описаните, едновременно с типичните кожни лезии.

Диагнозата на алергията към никел се поставя чрез внимателно снета история на заболяването и връзката на оплакванията с определен контакт и прием на храни, понякога трудно установими.  Едновременното наличие на кожни промени и оплаквания от храносмилателната система насочват към тази диагноза. Патч-тестовете (със залепване на  метала на гърба) доказват алергизацията към него.

Лечението на кожните прояви включва локални кортикостероиди, компреси с разреден оцет, емолиенти и медицински продукти за измиване и поддръжка на кожата.

За лечението на алергия към никел е важно не само ограничаването на контакта с никел съдържащи повърхности, но и преминаване на диета с ниско съдържание на никел. Тя подобрява системните прояви от страна на храносмилателната система.

Пациентите с високостепенна алергизация към никел изключват от диетичния си режим обработени, консервирани храни, както и изброените по-горе житни, бобови и зеленолистни зеленчуци.

„Студова алергия” или алергиите през зимата

Зимата със своите нисни температури,комбинирани с висока влажност навън и сухота на въздуха  в помещенията, поставя на изпитание много от хората,които имат алергични заболявания. По различни причини студът може да влоши атопичния дерматит; може да бъде причина за астматични пристъпи при хората с бронхиална астма(БА); може да влоши протичането на алергичния ринит; а съществува и специфично заболяване, което се нарича студова уртикария.

Всъщност, ако трябва да говорим за студова алергия в тесния смисъл на думата, то бихме имали предвид точно последното заболяване- студовата уртикария. За повечето хора понятието „студова алергия” включва доста различни и несвързани помежду си оплаквания като например -посиняване на пръстите при излагане на студ,така наречените перниони, което не е алергична реакция,но със сигурност е неприятно състояние консултирано обикновено от дерматолози. За други пациенти студовата алергия се дефинира като внезапно потичане на воднист секрет  от носа при рязка смяна на температура от топло на студено. Това също не е алергична реакция, а една нормална реакция към студ, тъй като рецепторите в носната лигавица се дразнят от ниските температури и предизвикват отделяне на воднист секрет. Ако обаче, пациентът има установен алергичен ринит, който е обострен през зимния сезон от акари и плесени, то честото излагане на ниски температури със сигурност ще влоши това заболяване.

Хората,които страдат от БА често правят пристъпи при излагане на ниски температури  и/или висока влажност- комбинацията студ + мъгла е почти сигурна за провокиране на астматичен пристъп. Ако към тях се добави и физическо усилие, както е при скиорите и ски-бегачите, това може да е причина да се развие БА. Известен факт е ,че сред ски-бегачите честотата на БА е над 20%.

Атопичния дерматит ,който е по-характерен за детската възраст и е вродено заболяване, също се влошава в този сезон. Излагането на ниски температури води до свиване на кръвоносните съдове, по-лошо  „хранене” на кожата и влошаване на и без това наличната сухота и сърбеж при атопичния дерматит.  От друга страна, през зимата прекарваме по- дълго време  в закрити пространства, с повече дрехи и при по-продължителен контакт с акарите в дома, към които част от децата с атопичен дерматит са алергизирани .  Тези фактори  също са причина за влошаване на атопичния дерматит.  Обикновено при децата между 2-5 годишна възраст обривите обхващат  характерни места – лакетните повърхност, задколенните ямки, вратле и др. по-чувствителни зони. Водещото оплакване е силен сърбеж,който прави децата раздразнителни и  неспокойни; сухота на кожата; ситни пъпчици, а когато кожата се разрани  от неистово разчесване , това е входна врата за бактериални и гъбични инфекции.

Стигаме до истинската”студова алергия” ,каквато е студовата уртикария.  Тя има известно генетично предразположение, но не така изразено както при станалите алергични заболявания. Среща се по-често при млади жени и е част от така наречената хронична физикална уртикария, т.е. уртикария предизвикана от определни физикални фактори (студ,топлина, натиск, триене) . Проявява се със силно сърбящ, надигнат обрив като ужилване от коприва (уртика) и/или оток, след престой на нисни температури  и след  влизане в топло помещение по откритите части на тялото- лице, ръце, уши или тези, които са по-малко защитени от студ – вътрешна част на бедрата при жени с къси поли.  Прагът, който предизвиква студовата уртикария е различен за различните пациенти, някои реагират на спадане на температурата около 20° , а други при 4-5°. Интензивността на обрива също е различна при различните пациенти. Освен ниската температура,  студовата уртикария може да се провокира от силен вятър, влага, плуване в студен басейн, хладен душ, дори консумиране на много студени напитки.

В болшинството  от случаите това заболяване не е животозаплашващо, но при  попадане в ледени води , обривът може да бъде толкова тежък, че да доведе до рухване на кръвното налягане- алергичен шок.

Диагнозата на студовата уртикария се поставя по типичната анамнеза  за повтарящи се обриви през този сезон, провокирани от ниски температури. В кабинета на алерголога тази болест се доказва по много прост и удобен начин. Поставя се бучка лед за около 5 мин. на предмишницата на дясна ръка, като след свалянето й и при повторно затопляне на кожата, там се появяват типичните уртики.

Какво трябва да бъде поведението  при тези пациенти. За съжаление, няма начин , който да предотврати разрушаването на определени клетки, наречени мастоцити, под влиянието на студа.  Тези пациенти трябва да се погрижат да намалят контакта си с изброените фактори- студ, влага, силен вятър , студен душ и т.н.,доколкото е възможно ,разбира се.  Носенето на топли ръкавици, шапки, шалове , термобельо и др.решава  част от проблема. Основни средства за лечение на студовата уртикария са антихистамините. Според съвременния европейски  консенсус  за лечение на хроничната уртикария се препоръчват антихистамини от новата генерация, които са с почти липсващи странични ефекти, за разлика от старите; могат да се приемат продължително време-  в случая цяла зима и дозата може да се повишава 4-кратно над обичайната.  Рационалното хранене с прием на плодове и зеленчуци, осигуряващи витамини и от групата А,С,Е,  подпомага по-лекото й протичане .  Медицинската  козметика има специално разработени формули за тези пациенти. Могат да се използват и натурални масла богати на витамини като студенопресован висококачествен  зехтин, бадемово, арганово олио  и др.

 

 

Бронхиална астма и тригери в дома

Бронхиалната астма е  най-честото хронично заболяване в детска възраст. 1 на всеки 10 деца страда от нея. Първата стъпка за справяне с болестта е откриването на причините, които отключват пристъпите. При някои деца инфекциите са основният провокиращ астматичен пристъп фактор,а при други тригерите са в околната среда,както и в дома ни .  Чрез алергичните тестове-кръвни или кожни  се уточнява кои са актуалните алергени при всеки отделен пациент. След като е идентифициран външният „виновник”за пристъпите, трябва да се вземат съответните мерки:

 

Алергията към акари е проблем при 6 от 10 деца с астма. Намаляването на концентрацията им в дома става чрез премахването на килими, възглавници, завеси и плюшени играчки; използване на ХЕПА-филтри; засмукване на матраци при всяка смяна на спалното бельо; пране при температура от 60°; поставяне на матраците в калъфи с доказани протективни свойства спрямо акари и др.

 

Домашни любимци – ако детето е алергично към котката или кучето в дома, единственото решение е да се намери нов дом за него. Опитите да се изолира домашния любимец само в едно помещение, обикновено не решават проблема, тъй като алергените от тях са много лепливи и преносими чрез дрехи, коса, покривни повърхности и др.

 

Цигареният дим е главният замърсител на въздуха в помещението. Превръщането на детето в „пасивен пушач” не само го обрича на по-тежка и трудно контролирана астма, но увеличава и риска белодробната тъкан на подрастващия бял дроб да бъде трайно увредена и превърната в съединителна. Най-вероятно това се децата, които в бъдеще ще развият и ХОББ (Хронична обструктивна белодробна болест). Ако за родителите е проблем отказването от цигари, то поне пушенето трябва да става извън дома и в никакъв случай в автомобила.

Електронните цигари; наргилетата и марихуаната отделят частици в околната среда, които също могат да отключат астматичен пристъп.

 

Плесените в дома също поддържат алергичното възпаление в белия дроб и носа. Редовното проветряване,ползване на влагоабсорбатори,саниране на влажните места в дома със съответни препарати намалява тежестта на астмата.

 

Много от децата прекарват времето си на пода, който е колектор на много от изброените алергени. Разпознаването и елиминирането им от дома е част от цялостния терапевтичен подход в лечението на бронхиалната астма и може да намали нуждата от медикаменти.

В заключение:

  • Около половината от децата с астма са алергични към плесени
  • 2/3 са алергични към котка и куче
  • Хлебарките и мишите изпражнения са тригер отключващ  астматичен пристъп.Концентрацията на миши екскременти в  бедните градски домове е 1,000 пъти по-висока в сравнение с тези от предградията.
  • Газовите печки също могат да отключат пристъп
  • Химикалите в освежителите за въздух и почистващите препарати често дразнят дихателните пътища и водят до пристъп

Източник:  http://medicalxpress.com/news/2016-10-home-kids-asthma.html?utm_content=buffer83af3&utm_medium=social&utm_source=facebook.com&utm_campaign=buffer

Алергия към ядливи семена

Напоследък нараства използването на някои ядливи семена в приготвянето на определени ястия и съответно нараства алергията към тях. Реакциите на свръхчувствителност често могат да бъдат тежки , стигащи  до алергичен шок. Идентифицирането на специфичните семена, виновни за тези реакции, често е много трудно; рядко се мисли за алергия към тях и доказването им  не винаги е лесно.  Най-честите семена, към които има описани алергични реакции са: сусам, слънчогледово,тиквено, ленено, маково и синапено семе. От тях най-добре е проучена алергията към сусам. Освен към семената ,алергията се провокира и от олиата, произвеждани то тях, навлезли широко не само в кулинарията,но и в козметиката и фармацевтичната индустрия. Алергичните реакции могат да бъдат провокирани след консумация , чрез инхалирането им (двишване) или  при контакт с кожата. Описани са и случаи на кръстосана реактивност между семената, както и с други храни  ( например: хората алергични към ленено семе, могат да реагират и към фъстък, соя, рапица, поради сходство в алергените). Диагнозата се поставя чрез кожно тестуване – „prick to prick” с прясно семе или олио от него , или чрез изследване на специфични IgE антитела в кръвта. Ако това не потвърди диагнозата се извършва елиминационно-провокационна диета. Трябва да се има предвид, че при някои пациенти алергичната реакция може да не се дължи на семената, а на други „замърсяващи” алергени, включващи плесени или полени.

Източник : Allergy, October 2016,p.1405

Студова уртикария

Студовата уртикария е форма на хроничната, физикална уртикария; характеризира се с появата на обрив след охлаждане на кожата и обратното й затопляне. Симптомите се откриват минути след контакта на кожата със студен въздух или течност и се задържат няколко часа. Рядко в тежките случаи може да доведе и до алергичен шок. Диагнозата се потвърждава чрез провокационен тест със стандартно кубче лед. Лечението се провежда с противоалергични таблетки от по-ново поколение (неседативни). При много пациенти стандартната доза на лечение- от 1 табл.дн. не води до удовлетворителен резултат. В много проучвания се установява , че студовата уртикария се повлиява от по-високи дози антихистамини-до 4 табл.дн.

Хронична кашлица

Хроничната кашлица се дефинира като кашлица, която продължава повече от 3 седмици. Тя няма нищо общо с кашлицата по време на „настинка”. Повече от 90% от случаите се дължат на 5 най-чести причини:

  1. Тютюнопушене
  2. Задно назално стичане
  3. Бронхиална астма
  4. Гастроезофагеален рефлукс (ГЕР)
  5. Хроничен бронхит

 

Въпреки че, повечето пациенти с хронична кашлица имат една причина за нея, то при всеки четвърти в поддържането й участват няколко фактора.

„Алерголозите са най-честите специалисти , към които се обръщат пациенти с хронична кашлица ,поради нашия по-цялостен подход към проблема” казва dr.Bob Lanier, MD, изпълнителен директор  на American College of Allergy, Asthma and Immunology (ACAAI).

„ Ние гледаме на проблема като на пъзел и се опитваме да сложим всички парченца заедно. Понякога намираме решения, които други специалисти не са имали предвид.”

Една от най-честите причини хората да имат продължителна кашлица е ГЕР – с или без изгаряща болка в гърдите. „ Парещата” болка при езофагита се дължи на връщането на стомашно съдържимо към гърлото и ако то достигне до гласните връзки, може да отключи кашлица.

„ Алергиите определено могат да бъдат причина за хронична кашлица. Те предизвикват  оток и секрет , когато синусите са запушени от алергично възпаление . Същото се случва и при инфекции на синусите.” казва dr. Bob Lanier

„Лошо контролираната астма също поддържа кашлицата. Алергологът  създава персонализиран план , който включва подробна история на заболяването, подходящи кръвни изследвания, понякога рентгенография. В крайна сметка , хронична кашлица се уточнява и лекува”

Източник: American College of Allergy, Asthma and Immunology (ACAAI)

Алергия към анестетици

Алергичните реакции по време на обща анестезия не са чести, но пък често прогресират до животозаплашващ алергичен шок и независимо от възможността за бърза реакция, смъртността от тях е висока. Поради факта, че за кратък период от време се използват много медикаменти и др.субстанции, е доста трудно да се определи медикамента предизвикал анафилактичната реакция.

Невромускулните блокери , антибиотиците и латексът са най-честите причини за свързаните с анестезията алергични реакции.

Всички пациенти с преживяна анафилактична реакция по време на анестезия трябва да бъдат консултирани с алерголог и да бъде уточнен причинителят й.

Алергологичното изследване  включва подробно снета анамнеза с наличен запис на използваните медикаменти по време на оперативната интервенция; кожно-алергично тестуване; определяне на специфични IgE антитела в кръвта лабораторно (там, където е възможно, напр. бета-лактамни антибиотици) и предоперативна подготовка с нзначаване на съответни медикаменти преди следваща операция.